Спирачната течност е хигроскопична, което означава, че с времето абсорбира влага от въздуха, а това понижава нейната точка на кипене и създава риск от пълна загуба на спирачки при интензивно спиране. Натрупването на влага и замърсявания води и до вътрешна корозия на ключови елементи като спирачните апарати, буталата и ABS модула.
Какво представлява същинския процес на смяна?
Автомобилът се повдига, свалят се колелата и с помощта на вакуумна помпа или спринцовка се изтегля старата течност от казанчето.
След което казанчето се почиства от утайки и се напълва до горе с прясна спирачна течност, съобразена със спецификацията на производителя (DOT 3, DOT 4, DOT 5.1).
Чрез специален апарат под налягане или с помощта на втори човек се източва старата течност от пробките на всеки спирачен апарат, докато потече напълно чиста течност без въздушни мехурчета.
Спазва се стриктна процедура по обезвъздушаване - обикновено се започва от най-далечното спрямо спирачната помпа колело и се завършва с най-близкото.
Нивото в казанчето се довежда до маркера за максимум, капачката се затваря плътно и се извършва проверка на стабилността на педала и тест за течове.
Смяната на спирачната течност често изправя шофьорите пред дилемата дали да се доверят на професионалисти, или да извършат процедурата сами в гаража. Всичко се свежда до избор между еднократно спестяване на пари и дългосрочна инвестиция в необходимото оборудване и умения.
Основното предимство на самостоятелната работа е спестяването на разхода за труд в сервиз, както и възможността сами да контролирате целия процес. Недостатъците обаче не са за подценяване - процедурата обикновено изисква втори човек, специфични инструменти за обезвъздушаване под налягане и сериозни познания.
Неправилното обезвъздушаване може да остави въздух в системата, а допуснатите грешки при автомобили с ABS и ESP модули крият директен риск за безопасността.
Основното предимство при сервизното обслужване е бързината, гаранцията за безопасност и използването на специализирани машини, които сменят течността под налягане без риск от проникване на въздух. Недостатъкът се свежда главно до крайната цена на услугата.
Много собственици на автомобили предварително се информират колко струва смяна на спирачна течност, за да преценят дали инвестицията си струва, като цената варира спрямо марката на колата и сложните електронни системи в спирачната уредба.
Смяната на спирачната течност е абсолютно неизбежна част от поддръжката на всеки автомобил, защото химическият ѝ състав и свойства се влошават непрекъснато с течение на времето. За разлика от други консумативи, този тип течност абсорбира влага през микропорите на маркучите и уплътненията, което постепенно намалява нейната ефективност и застрашава безопасността. И все пак - кога смяната минава от препоръчителна към наложителна?
При изтичане на установения производствен интервал. Стандартно смяната се извършва на всеки 2 години или при преминаване на 40 000 - 60 000 км. Дори автомобилът да се кара рядко, химическото стареене и абсорбирането на влага не спират.
Високо съдържание на влага в течността - когато количеството вода в течността надвиши 3%, точката ѝ на кипене пада критично ниско. При интензивно спиране водата кипва, образува въздушни мехурчета и педалът на спирачките омеква или "пропада".
Промяна в цвета и замърсяване - новата течност е бистра, с леко жълтеникав или прозрачен цвят. Потъмняването, помътняването или наличието на черни частици означават гумени утайки от маркучите и метални стружки от вътрешна корозия.
Ремонт на елемент от спирачната система. При смяна на спирачни маркучи, спирачни апарати, спирачна помпа или ABS модул хидравличният кръг се отваря. В тези случаи е задължително да се източи старата течност и да се зареди напълно нова.
Прегряване на спирачната система - при продължително спиране на стръмно спускане или спортно шофиране течността може да заври. Веднъж прегрята, тя трайно изгубва своите вискозитетни и антикорозионни свойства и трябва да бъде сменена незабавно.
Закупуване на автомобил втора употреба - тъй като предишната поддръжка често е неизвестна, подмяната на спирачната течност веднага след покупката е ключова мярка за сигурност.
Ако все пак сте решили сами да извършите смяната, трябва да спазвате правилата стриктно. Всеки пропуск в процедурата може да вкара въздух в хидравличната система и директно да застраши Вашата безопасност на пътя.
За процедурата са необходими: прясна спирачна течност (съобразена с DOT спецификацията за модела), прозрачно маркуче, празна бутилка за събиране на старата течност, звездогаечен ключ за пробките, крик и укрепващи стойки.
Използването на прозрачно маркуче е задължително, за да следите кога спират да излизат въздушни мехурчета и кога протича новата бистра течност. Класическият метод изисква втори човек, който да натиска педала на спирачките по команда.
Ако нямате помощник, трябва да използвате специален инструмент за самостоятелно обезвъздушаване под налягане или с вакуум. Работата сам без такъв уред е крайно непрепоръчителна, тъй като рискът от остатъчен въздух в системата е изключително висок.
Започнете със сваляне на колелата и отваряне на казанчето със спирачна течност под предния капак. Изтеглете максимално количество от старата течност със спринцовка и допълнете казанчето до горе с новата.
Смяната се извършва последователно за всяко колело, като се започва от най-далечното спрямо спирачната помпа (обикновено задно дясно) и се върви към най-близкото. Поставете прозрачното маркуче върху пробката за обезвъздушаване на спирачния апарат, а другия му край потопете в бутилка с малко нова течност.
Помощникът натиска педала няколко пъти и го задържа натиснат до долу, след което разхлабвате пробката, за да изтече старата течност. Пробката се стяга отново, преди той да пусне педала, за да не засмуче въздух обратно. Процедурата се повтаря на всяко колело, докато протече напълно чиста течност, като постоянно следите нивото в казанчето и допълвате, за да не остане на сухо.
След като приключите с четирите колела, проверете нивото в казанчето и го доведете точно до означението MAX, след което затворете капачката. Натиснете педала на спирачката няколко пъти при загасен двигател - трябва да не "потъва" и да не омеква под натиск.
Запалете автомобила и на празен ход проверете отново усещането в педала. Огледайте внимателно всички пробки за обезвъздушаване за евентуални течове. Накрая извършете кратко пробно шофиране с ниска скорост на безопасно място, за да се уверите в пълната ефективност на спирачната система.
Доливането на спирачна течност е само временно решение, което се прилага при козметичен спад на нивото или при аварийни ситуации на пътя. Тази процедура служи за бързо възстановяване на обема в казанчето, но никога не трябва да се разглежда като алтернатива на планираната поддръжка.
Основното правило е задължително да използвате спирачна течност със същата спецификация (най-често DOT 4), каквато вече има в системата. Смесването на различни видове, като например гликолови със силиконови течности (DOT 5), е абсолютно недопустимо, тъй като води до пресичане, увреждане на гумените уплътнения и загуба на спирачни свойства.
Ако се питате - каква спирачна течност да долея, най-сигурният начин е да проверите означението, щамповано директно върху капачката на казанчето под предния капак. Ако там няма информация, прегледайте ръководството за експлоатация на автомобила, където производителят изрично е посочил точния стандарт.
Трябва да се има предвид, че доливането осигурява временно спокойствие само за няколко дни или седмици, в зависимост от причината за спада на нивото, интензивността на шофиране и наличието на скрити течове в системата.То не отменя цялостната смяна, защото новата течност просто се смесва със старата, а натрупаната влага и замърсявания в спирачните апарати остават.
Преди да отворите капачката, почистете добре казанчето от прах и кал, за да не попаднат твърди частици вътре.
Спирачната течност се налива единствено в специалното казанче (резервоар), разположено в двигателния отсек. То е монтирано директно върху главната спирачна помпа, която от своя страна е свързана със сервоусилвателя точно пред шофьорското място.
Съоръжението представлява полупрозрачен пластмасов съд с ясно видими маркировки за минимално и максимално ниво (MIN и MAX). Отгоре има черна или жълта капачка, върху която почти винаги е гравиран символът за спирачки (кръг с скоби отстрани) или изричен текст със спецификацията (напр. DOT 4).
Златното правило е, че течността се сипва само и единствено там, защото казанчето е единственият вход към херметичната хидравлична система. Наливането ѝ на друго място е абсолютно невъзможно и опасно - сипването в съда за чистачки или охладителна течност ще съсипе съответната система и ще остави спирачките без необходимото налягане.
Източването се налага при пълна подмяна на старата течност или при извършване на ремонт по хидравличните компоненти. Процесът започва с изтегляне на съдържанието от казанчето чрез спринцовка или вакуумна помпа. Накрая останалата течност се източва поетапно през пробките за обезвъздушаване на всеки спирачен апарат.
Стандартният интервал за смяна е на всеки 2 години или при преминаване на около 40 000 до 60 000 километра. Но дори автомобилът да не се кара редовно, течността абсорбира влага от въздуха и губи свойствата си.
Визуалната проверка включва следене за нивото между маркировките MIN и MAX, както и за промяна в цвета - течността трябва да е бистра и жълтеникава, а не тъмна или мътна. За най-прецизен анализ се използва специален тестер (писалка), който измерва точния процент на влага в течността. Ако съдържанието на вода надвишава 3%, смяната е задължителна.
Основната разлика се състои в точката на кипене, като с увеличаване на числото течността издържа на по-високи температури и натоварвания. DOT 3 се използва при по-стари автомобили, DOT 4 е масовият стандарт за съвременни коли, а DOT 5.1 е предназначена за по-натоварени и спортни системи. Важно е да се знае, че тези три вида са на гликолова основа и могат да се смесват при нужда, но винаги е препоръчително да се спазва указаното от производителя.
Основният симптом е омекването на педала на спирачките, който започва да и потъва необичайно ниско при натиск. Често се налага повторно “напомпване” на педала, за да може автомобилът да спре ефективно. Това е сериозен сигнал за безопасността и изисква незабавно обезвъздушаване на системата.
Най-честата причина е естественото износване на спирачните накладки и дискове. Когато фрикционният им слой изтънява, буталата в спирачните апарати излизат по-напред, за да компенсират разстоянието, което изтегля повече течност по тръбопроводите. В този случай спадът в казанчето е нормален и нивото се възстановява самостоятелно при монтиране на нови накладки.
